Пищялка

Напълно типично за мен е да обмислям твърде дълго нещата преди да ги кажа. Понякога е добре, друг път не. Темата, която ще се опитам да захвана с този пост, дай Боже, да не е пръв и последен не е нова. В минали моменти съм правил опити да я захвана, но все не довършвах. Очаквах да бъда разбран от половин дума, знаейки че е много трудно. Е, упорит съм и продължавам.

Системата.
Понякога прекалявам с употребата на тази дума, натоварвайки я с различни багажи.
Ще започна от "напоследък"-а.
Хората протестират. Говорят за събуждане и пр. Добро начало, не мога да не призная. Начало. Накъде са се запътили? Аз мога да дам няколко отговора, според вариантите, които мога сам да видя, но Те дали знаят? Не си падам по викането, тих човек съм, според някои гледни точки и "тих луд" :). Не мога да прегърна протестите, въпреки че виждам ползата от тях. Събуждането; да, ще се случи, гарантирано. Е, огромна част от смятащите се за будни само чуват в просъница будилника. В това няма нищо лошо, разбира се, все от някъде трябва да започне. Това е процес. Няма да приключи днес или утре, нищо че стават чудеса. Няма да приключи изобщо, а ако задълбаем в същността на съществуването дори началото не е сега. Еволюция е дума, която би свършила работа :)
Всичко се променя/развива. Кои и къде сме днес, утре, ...?! Докъде смятаме да стигнем? Какви избори ще направим и какви ще създадем?
Хората не искат да живеят по "стария" начин. Колко изненадващо ново! :) Сякаш никога преди не се е случвало. Говори се за Революция а се предлагат еволюционни мерки. Както казах, няма нищо лошо, това е началото. Все пак мнозинството от хората не могат да се променят "ударно", така че да понесат едни наистина революционни промени. За това трябва време, узряване. Радва ме фактът, че това узряване е започнало.
Съществува едно конкретно място, един момент, в който протестите ще изпълнят целта си. Като временни мерки, те са ограничени с начало и край, според стандартното човешко възприятие за времето. До тогава винаги ще съществува възможност за тяхното компрометиране и опорочаване. Къде е ключът към постигането на истинска промяна? От много места вече се чува за смяна на цялата система. Какво означава това, обаче?
Каква е тази Система? От какво е направена? С каква друга да бъде сменена?
На различни нива "Система" може да означава какво ли не. Държавата е система, образованието, религията, философията ...
Старая се да се изразявам максимално просто, в разговорен стил, пък дано е разбрано. :)
Преди да бъде променена/сменена, Системата трябва да бъде разбрана. Защо нещата се случват така, а не иначе? Какви са причините за следствията и следствията от причините? Трябва да се копае дълбоко.
Едно нещо не може да бъде пренебрегнато. Всички ние, заедно и индивидуално сме градивни елементи на това, което наричаме Система. Тя е такава, каквато я направим. Зависи от нас - заедно и индивидуално. Протестите, метежите, революциите са групови изяви/лостове за пренасочване/промяна. На заден план, за съжаление, остават индивидуалните действия. Често групите биват наричани Тълпа с конкретен негативизъм имплантиран в тази дума. Тълпата е свръх-податлива на манипулация, всеки един от тълпата също. Веригата е толкова яка, колкото най-слабото звено от нея. Препрочетете "Приказка за стълбата" на Смирненски. Действията на групите, докато все още могат да бъдат определени като Тълпа са предварително обречени на провал. Провалът е полезен, когато се поучим от него. В миналото - провали колкото щеш. Успехи също, но колко от нас си правят труда да погледнат назад, за да се поучат от Провалите и Успехите?! Казват, Историята се повтаря.
Какво трябва и какво може да се направи?
Всички обичат да споменават и цитират Левски. Много обичам темата за Примерите, но ще я засегна друг път. Истината обикновено е пред очите ни, стига да я видим. Ето ви ключовата дума: ПОДГОТОВКА. За "революция" трябва сериозна такава. Индивидуална работа. Всеки със всеки. Тълпата, обикновено, чака някой друг да свърши нейната работа. Узрелите личности създават групи, които действат, не чакат. Врагът не е там, където го търсим. Той е в нас самите, и овладяването му е дело Лично. Да, пътят за "Навън" е Навътре. Не съм го измислил аз, идеята съществува, връстник е на вселената. Всеки, Сам, Поединично може (стига да поиска) да извърши промяната в себе си, ако се стреми към промяна на групата и системата. В момента протестите само одраскват боята, не режат дълбоко. Това може да се промени само ако всеки един направи промяната първо в себе си. Затова все още се говори за Демокрация, Народно събрание (Велико!!! ;) ), Избори ... Все бягства от Личната Отговорност. Делегиране на собствените ти права и отговорности на някого другиго. Хората сме такива, приемете го. Политиката работи така. Заспал човек няма да работи за Вас. Напълно нормално е Едноокият да води тълпата слепци накъдето му скимне. При все това слепците продължават да го следват, защото така са свикнали, до там НЕ-виждат. Спасяването на удавника е дело на самият удавник. Понякога все още се изненадвам как не виждаме отговорите на най-важните въпроси, дори да се спъваме в тях. Навсякъде са. Заради дърветата не можем да видим Гората.
Преди време си измислих словосъчетание "Човешка държава", донякъде като контрапункт на "Животинската ферма". Обмислям идеята доста време, опитвал съм дори да я развия пред публика веднъж. Организацията не е сложна, но зависи от написаното по-горе. От индивидуалната степен на зрялост. ТИ създаваш системата, ти си системата. Отговорността не може да бъде временна. Забравете думата Контрол. Нямаме го и няма да го имаме. Постоянно действие и ангажираност. Всички, постоянно, заедно и поединично - това е работеща, полезна за човека система. Демокрацията е "Животинска ферма", Демокрацията е Робство. Торба с лъжи и илюзии, която на мнозина все още харесва. Мислим си, че сме Гражданите в Демокрацията, но повечето сме всъщност Роби. Както всяка система, и Демокрацията има мерки за себеподдържане и самосъхранение. Много ефективни мерки. Казват, Демонът не може да те обсеби, ако сам не го поканиш. Демокрацията лишава от инициатива, от свобода и отговорност. Да се поддадеш е Леност, смъртен грях. Наказанието е индивидуално :) за всеки, които приеме този демон. Можем да "имаме" всичко, ако не го изхвърляме просто така. Зависи от всеки. За да премахнем робството от системата, за да изградим нова, първо трябва да го премахнем от себе си. Да захвърлим илюзиите и очакванията.

Силата и способностите са програмирани у всеки от нас. Начинът, по който ги използваме или ограничаваме зависят от нас. Отговорност - постоянно.

М.О.М.

***

Следва: Човешката държава. Структура.